престоя̀вам, -аш, несв.; престоя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. 1. Стоя известно време някъде; прекарвам, преседявам. В тоя топъл, огряван от слънцето кът престояха до средата на марта. Вазов. На Beлешката гара железницата престоя повече от половин час; стоя доста време дори и след като би третият звънец. Дим. Талев. Няколко дена той престоя в къщата си, никъде не излезе. А. Гуляшки. 2. За някои продукти, ястия, — стоя по-дълго отколкото трябва, развалям се от стоене. Яденето е престояло.
|