престъ̀пвам, -аш, несв.; престъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Преминавам, прескачам през нещо. Щом престъпи прага, пред очите ѝ се мярна тая неочаквана гледка. Влайков. 2. Прех. Нарушавам, не спазвам заповед, решение, закон и под. Кърджалиите пак се поклониха. — Който престъпи волята ми ще бъде зле наказан! В. Друмев. Как се осмели да престъпиш моята заповед? Вазов. Той престъпи клетвата си. престъпвам се, престъпя се страд.
|