престъ̀ргвам, -аш, несв.; престъ̀ржа, -еш, мин. св. престъ̀ргах, св., прех. 1. Стържа повече, отколкото трябва. Престъргах дъската и тя се счупи. 2. Стържа повторно. 3. Изчиствам със стъргане. На сутринта тя станала рано, опекла хубава прясна пита, престъргала я, завила я в един шарен месал. Нар. прик. 4. Жуля, ожулвам. Помъчих се да се промъкна през вратичката и си престъргах коляното. престръгвам се, престържа се страд.
|