пресушàвам, -аш, несв.; пресушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Премахвам, унищожавам блато, локва, влага, за да стане мястото сухо. Бе мегдан очистиха тъй,... бе локвите пресушиха из улиците. Вазов. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. Сл. Ангелов. 2. Суша, изсушавам повече, отколкото трябва. Пресушила си дрехите, не си ги прибрала от въжето навреме. 3. Прен. Разг. Изпивам течността в някакъв съд. По облото му лице се виждаше, че бе и похапнал на бърза ръка и няколко чаши беше пресушил. Ст. Загорчинов. Той се извърна, намери пипнешком каната с водата, натопи устни и я пресуши до дъно. А. Гуляшки. пресушавам се, пресуша се страд.
|