претърпя̀вам, -аш, несв.; претърпя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. претърпя̀л, -а, -о, мн. претърпèли, прич. мин. страд. претърпя̀н, -а, -о, мн. претърпèни, св., прех. 1. Търпя до край; изтърпявам, преживявам, понасям. Призракът на предишната сиромашия го плашеше и правеше да претърпява леко сегашните несгоди. Вазов. Тя обичаше така своя син, че можеше да претърпи всичко заради него, да се откаже от всяко свое желание, да се лиши от всяка своя радост заради него. Дим. Талев. 2. Книж. В съчет. със съществителни като изменение, поражение, неуспех и под. получава значението на съществителното. Най-напред Стубел печата една малка книжка песни..., която в десет години претърпя две издания. П. П. Славейков. Опозицията претърпя в изборите тежко морално и политическо поражение. Младежът беше обвинен, че говорил на публично място..., че немците ще претърпят поражение и ще бъдат изгонени из съветската земя. Дим. Ангелов. претърпявам се, претърпя се страд.
|