префѝнен, -а, -о, прил. 1. Който е много фин, деликатен, нежен. Противоп. груб. Платно даровнишко пък... тя ще изтъче толкова тънко и префинено, че, като го хванеш, трепери в ръката ти! Влайков. Пред ниското ханче излезе тънък мъж, префинен сякаш парижанин, със сини очила и със слепени над устните мустачки. А. Страшимиров. Префинена жена. 2. Който е стигнал до много голямо съвършенство, изтънченост в някакви прояви, обикн. отрицателни. Префинен мошеник. Префинен лицемер. Префинено варварство.
|