префучàвам, -аш, несв.; префучà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Много бързо преминавам, претичвам или прелитам някакво разстояние. Като голяма бяла птица префуча белият кон. Йовков. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, /... / в родния ми град? Багряна. Рано сутринта три моторни коли излязоха от затвора и префучаха светкавично към зданието на имперския съд. А. Каралийчев.
|