прехвръ̀квам, -аш, несв.; прехвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С хвъркане минавам от едно място на друго. Една кукумявка... прехвръква от покрива на къщата върху покрива на дама. Йовков. Прехвръкват гълъбите към гората. Н. Ракитин. || Прен. С голяма бързина отивам, преминавам през някъде. Само ти, солдатино чудесни, /... / нас спаси, България прослави! / Крилат не си — планини прехвръкна. Вазов. И момчето се измъкна, / през плетищата прехвръкна. Ас. Босев. 2. Изминавам с летене известно разстояние. Една красива сойка прехвръкна, присмя се на това мълчание и отлетя нанякъде. Елин Пелин. Над вира прехвръкват водни кончета със синички, нежни крилца. Вежинов. || Обр. Снежинки прехвръкват, безшумно се стелят / и падат, покриват дървета и стрехи. Ем. п. Димитров. Бяха почнали да прехвръкват първите редки дъждовни капки. А. Каралийчев. □ Не дава пиле да прехвръкне (диал.) — не пуска никого да мине. Горският се улучи лош човек, не дава пиле да прехвръкне нататък. Елин Пелин.
|