прехвъ̀рчам, -аш, несв.; прехвърчà, -ѝш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С хвърчене минавам от едно място на друго; прелитам. Лъкатушно прехвърча бяла пеперуда. Йовков. 2. Само несв. Летим един след друг или от време на време, обикн. в различни посоки. Цял ден там прехвърчат врабци, косове и диви гълъби. Йовков. Пред очите ми прехвърчат светли точки: струва ми се, че не стъпвам на земята. Л. Стоянов. Само силни орляци от гарвани прехвърчаха и заглушаваха задрямалия въздух. Вазов. || За сняг, снежинки — нося се из въздуха в различни посоки; прелитам. Из въздуха започнаха да прехвърчат дребни снежинки, които вятърът игриво подмяташе насам-натам. Дим. Ангелов. Времето беше се променило: духаше вятър и сух сняг... прехвърчаше из въздуха. Йовков.
|