преценя̀вам, -аш, несв.; преценя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя преценка, подлагам на преценка. Аз не ви познавам, но съм свикнал да преценявам хората по очите им, по начина на говоренето им. Дим. Димов. Решихме да се хванат двамата на облог и да изработят по нещо, а еснафът и народът да види и да прецени кой от тях е по-голям майстор. Р. Стоянов. || Идвам до някакво заключение или решение; установявам. Пантелеев се замисли, после прецени, че няма никаква опасност да признае пред инженер Братанов, когото познаваше от дълги години. Ив. Мартинов. Сега видя и прецени, че грижите на стария му баща, тревогите и страховете на майка му биха били по-големи от неговата радост да удовлетвори още веднага своето желание. Дим. Талев. 2. Определям стойността, цената на нещо; оценявам. Комисия ще прецени кому колко струва добитъкът и ще му се мине по сметка. Кр. Григоров. Младият човек прибра накитите в касата си, върна кърпата на Лазара и му наброи петдесет лири. Тъкмо толкова бе преценил и Лазар наниза и двата пръстена. Дим. Талев. преценявам се, преценя се страд.
|