прецъфтя̀вам, -аш, несв.; прецъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прецъфтя̀л, -а, -о, мн. прецъфèли, св., непрех. 1. За растение — цветовете ми увяхват и венчетата им окапват. Той стоеше зад розовите храсти, които отдавна бяха прецъфтели. Йовков. Латинките бяха прецъфтели, шибоят цъфтеше до двете пукнати гърнета, в които дремеше босилекът. К. Петканов. 2. Преставам да цъфтя. Фитариите ѝ пред прозорците от ранна пролет, като се зажълтеят с латинка, цяло лято цвете не прецъфтява по тях до късна есен, докато снегът засипе димитровчето. П. Ю. Тодоров.
|