прèча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Представям спънка, неудобство за някого или нещо, затруднявам го; смущавам, бъркам. Дебелата дъбова врата, зидовете и тоя ехтеж на чешмата пречеха на пазачите да чуят какво точно говореше. Стойчо. Ст. Ц. Даскалов. Ето на бай Марин: мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Един-два пъти опитва, а и не може да се наведе — тежката раница му пречи. Л. Стоянов. Трябва да се борим за отстраняването на всичко онова, което пречи за изпълнението на плана. 2. Правя, създавам спънки някому, не позволявам да се извърши, да стане нещо. Слава богу, и нашите ще се оженят, каквото и да пречат дъртите. Вазов. Селяните обикновено смятат виенето на кучетата за признак на скорошно побесняване, затова не търпят и гонят тия кучета. На Балкан те не искаха да пречат. Йовков. Ако не можем, владико свети, да се разберем като християни, по християнски с тия, които ни пречат и се месят в народните ни работи, тогава ще дигнем глас и молба покорна към нашия милостив баща султана. Дим. Талев. Пречи ли ти някой да говориш? А. Гуляшки.
|