пречỳквам, -аш, несв.; пречỳкам, -аш, св., прех. 1. Премазвам, наранявам с чукане. Пречуках си пръста. 2. Разг. Убивам. Та нали и мене щяха да пречукат през Балканската война?... Ей тука, над самото сърце ме прониза турският куршум! К. Петканов. Трифон искаше да пречука и двамата — тебе и Деяна, ама ние го възпряхме. Г. Караславов. пречуквам се, пречукам се страд.
|