прибѝрам, -аш, несв.; приберà, -èш, мин. св. прибрàх, св., прех.1. Поставям нещо на мястото му, там, където трябва да бъде. Иван беше смачкал гайдата си и я прибираше във вулията си. Йовков. Прибери чашките в бюфета. || Събирам и подреждам разхвърлени неща; поставям в ред, нареждам. На паважа се търкаляше чантата му, от която бяха изхвръкнали тетрадки и един скъсан учебник... Ирина прибра всичко и му подаде чантата. Дим. Димов. Като остана сама, Николина се залови на работа: премете, прибра съдовете и подкачи да ги мие. Г. Райчев. 2. Вземам, поемам в ръце нещо, обикн. за да го отнеса някъде или да го имам като свое. Калина не отговори. Тя прибра бързо менците и се отдалечи с наведена глава. Елин Пелин. Станка плати, прибра колетчето и тръгна към пощата. Г. Караславов. Тогаз Сарандовица прибра парите и... със стиснати устни и бързи крачки излезе. Йовков. Прибрах прането от балкона. 3. Довеждам, докарвам у дома или на закрито. Мъжете се изпокриха из дворищата, а жените тичаха като луди и прибираха децата си. К. Петканов. Конярите прибираха конете от ливадата. Йовков. || Отново вземам вкъщи, при себе си някого, който е бил на друго място. Аз съм царски човек и жена ми е избягала там. Отивам да си я прибера. Вазов. Някога ми идеше току да стана — чак в Стамбол, та да си прибера момчето. Влайков. || Давам подслон някому; подслонявам. Но ти и нам ще докараш беда, Ивайло, ако Годеслав узнае, че сме те прибрали. Вазов. Нали ти ни прибра в голямата виелица? К. Петканов. 4. Вземам някого да живее при мене, да се грижа за него. Тогава старецът прибра Скореца да му помага в ковачницата и да му свири по кръчмите. Елин Пелин. Умря баща ми, почина мама и аз трябваше да чакам чужди залък. Прибраха ме у чичови... — нямах никого другиго. Г. Райчев. 5. Обирам и закарвам на определено място узрели житни растения, плодове и под. Настъпи втора есен. Пожънали бяха, овършаха, прибраха кукурузите. Г. Райчев. Тинке, колко пъти ще ти повтарям. Всички хора си прибраха ръжта, само нашата е останала неприбрана. Д. Каменова. 6. Слагам на скрито място; скривам. Стоян пак заплака и търсеше с очи детската люлка. Султана бе я прибрала негде веднага. Дим. Талев. Тя прибра сладкото. 7. Събирам, свивам нещо разпръснато, отпуснато, протегнато (коса, дреха и под.), за да не стърчи, да не заема много място. Яна прибра русите си коси под забрадката. К. Петканов. Гроздан прибра полите на ямурлука си и влезе пръв. Йовков. || За ръце, крака и под. — поставям близо до тялото си или близо един до друг. Дай си ръката! (Протяга си ръката, но докторът не я взема и той си я прибира). Йовков. Като приближи съвсем, капитанът спря пред строените редици, прибра петите на ботушите и звънко поздрави. Вежинов. Дона я (мъртвата) обърна на гръб, прибра ръцете ѝ, после, не без усилия, изпружи нозете ѝ. Дим. Талев. прибирам се, прибера се страд. □ Господ го прибра (диал.) — умря. И взе да бере душа и към сутринта господ го прибра. Йовков.
|