прибѝрам се, -аш се, несв.; приберà се, -èш се, мин. св. прибрàх се, св., непрех. 1. Връщам се вкъщи, отивам си у дома. Той се прибра късно и цяла нощ не можа да спи. Елин Пелин. От тъмни зори като отиде нагоре по ливадите, едвам за обед се прибра дядо Милко. П. Ю. Тодоров. Дядо ти се е прибрал, трябва да се слага вечеря, а тебе те още няма. Влайков. По цял ден не се прибира. || Отивам си, влизам там, където обикновено живея. Той се прибра в килията си, моли се дълго и легна късно. Елин Пелин. Вечер след работа той се прибираше веднага в квартирата, за да си почине. Кр. Велков. Прибрах се в стаята си. || След дълго отсъствие се връщам и заживявам отново някъде или при някого. Той дълго служил като полицейски старшия, но после се уволнил и се прибрал в село. Елин Пелин. Час по час го подсещаше, че е време да се прибере в града и да заработи. Йовков. 2. За нещо отпуснато, протегнато и под. — заемам обикновеното си място и положение; свивам се, събирам се. Два крака са се протегнали изпод палатката, после бавно се прибират. Л. Стоянов. Реката се беше прибрала в бреговете си. 3. Диал. Образувам, създавам семейство с някого. Да се изпълнят шест месеца, че да се венчаем и да се приберем като хората. Йовков. Приберете се двама с Яна, а за мене не се грижете — аз ще я карам както дойде. К. Петканов.
|