прибъ̀рзвам, -аш, несв.; прибъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. Извършвам нещо, преди да съм го обмислил, преценил добре. Аз нали ти думах тебе още на времето — помниш ли? — да не прибързваш, да помислиш и поразпиташ повечко! Влайков. Не можахте ли да потраете, утре ще доде съдът и ще реши делото. А? Що прибързахте, що не почакахте? Йовков. 2. Диал. Побързвам, разбързвам се. Но ти тряба да прибързаш и да направиме сватбата. Каравелов. Станка като я видя..., прибледня и прибърза да излезе. Елин Пелин. Той прибърза да изпълни всичко, каквото му поръча неговият приятел и покровител. Влайков.
|