|
прибя̀гвам1, -аш, несв.; прибя̀гам, -аш и прибя̀гна, прибèгнеш, мин. св. прибя̀гнах, св., непрех. С бягане отивам до някъде, изтичвам бързо от едно място на друго. Богдан прибягваше от дърво на дърво, викаше на дружината си, но никой не му се обаждаше. К. Петканов. Васил прибягна и се подслони отпред под стряхата на дoма. Йовков. || Бързо отивам някъде за малко. Тя не се стърпя и прибягна до дoма да види слугите. Йовков. След това чичо Петър се оплака, че арнаутинът Михал го карал да донесе гювеча по-скоро, че трябвало ягорида, и че той ще прибегне до лозето да набере. Ст. Чилингиров.
прибя̀гвам2, -аш, несв.; прибя̀гна, прибèгнеш, мин. св. прибя̀гнах, св., непрех. В съчет. с предлог до (към) — обръщам се към някого за помощ, използвам някого. Тодораки често имаше нужда от пари и не веднъж е прибягвал до жена си. Д. Немиров. || Служа си с нещо. Той прибягваше до помощта на Йосифа и в някои свои сметки. Йовков. Но все пак надеждата не остави барона и той прибягна до последното унизително средство — молбата. Дим. Димов. Тогава прибягнаха към домашни лекарства. Вазов.
|