привèждам, -аш, несв.; приведà, -èш, мин. св. привèдох, прич. мин. св. деят. привèл, св., прех. 1. Наклонявам надолу; навеждам. Снегът бе спрял. Тежко привеждаха клони дърветата. Ем. Станев. А невяста в ръце взела / мъжка рожба, първо чедо, / ником е чело привела, / сълзи рони до два реда. П. П. Славейков. После той бутна коня напред, приведе едрата си снага над негови, доволен и усмихнат, запуши чибука си. Йовков. 2. Книж. В съчет. с предлог в и съществително — извършвам това, което означава съществителното. Привеждам в ред. Привеждам в изпълнение. Привеждам в движение. || В съчет. с предлог в и съществителни, които означават чувства, състояния — накарвам някого да изпитва това чувство, състояние. Неговите думи приведоха в голямо смущение бея. Вазов. Единият спомен само за гърмеж на пушка го привежда в трепет, а бездушните хора насила го втикват в една среда, в която само гърмежи се чуват. Ал. Константинов. Това страшно зрелище привело в ужас нещастната пациентка. Вазов. 3. Посочвам, изтъквам данни, факти, цитати и под. в подкрепа на някаква теза. Привеждам доказателства. Привеждам примери. 4. Диал. За вдовица — завеждам децата от предишния брак в семейството на втория си мъж. привеждам се, приведа се страд.
|