привèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. Който изразява привет или служи за привет. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен. Вазов. Над твоя дом спокойствие. Плете / приветна песен волна чучулига. Лилиев. 2. Рядко. Приветлив. Завари в пруста той отдавна вече сбрани / другари, около приветний домакин. П. П. Славейков.
|