приветлѝво. Нареч. от приветлив. Тя за миг забравяше мъката си и се усмихваше приветливо на тоя мил и далечен образ. Елин Пелин. Баба Марга посрещна госта приветливо. Разпита го любезно за това, за онова. Г. Райчев.