привèтно. Нареч. от приветен. И топола се навежда /... / нежно към бръшлян поглежда / и приветно му шепти. Яворов. Някак по-приветно си играеха и слънчевите лъчи, проникнали през пролуките на дъсчените кепенци. Ст. Чилингиров.