|
прѝвечер, мн. няма, ж. Времето, когато наближава вечерта. Не ще забравя тази юлска привечер / и тази странни песен на гърбушката. Багряна.
прѝвечер нареч. По време, когато наближава да се свечери. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махлата. П. П. Славейков. На техний тъжен гроб липа се хубавей / и тамо привечер самотна птичка пей. П. П. Славейков. || Днес по времето, когато наближава да се свечери; надвечер. Лепо, мини привечер да ме заведеш до село. Елин Пелин. Привечер, като му домъчня да седи дома без работа, Панчо излезе и отиде в Ценовата механа. Влайков.
|