привѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който само на вид съществува и не отговаря, не съответства на действителното състояние; недействителен, мним, престорен. Искаше му се да узнае дали зад привидната му веселост и у него не се крие някаква душевна мъка. Влайков. Тя изживяваше мълчаливо мъката и отчаянието си, но умната и прозорлива Кръстевица долавяше страшната ѝ болка под привидното безразличие. Г. Караславов.
|