|
привѝквам1, -аш, несв.; привѝкам, -аш, св., прех. Извиквам, повиквам някого при себе си; свиквам, призовавам. Н. Михайловски, който се отнасяше много съчувствено към мене, привика ме един ден и със сълзи на очи ми съобщи за постъпката на Неофита. П. Р. Славейков. Кметът обаче, подушил това, привикал хората уж на тайно събрание и ги затворил в селския хамбар. А. Страшимиров. привиквам се, привикам се страд.
привѝквам2, -аш, несв.; привѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Придобивам навик; свиквам, навиквам. Павел бе студен и към детето си. Няколко пъти той го взема на коленете си, говори му, но то го гледаше като чужд и не привикна към него. Елин Пелин. Не е привикнала тая беловласа глава да се навежда. Вазов.
|