привѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се извършва по привичка, по навик. Стани, Ксенио, и ти, болярко! — каза игуменката и с привично движение протегна към устните им дясната си ръка. Ст. Загорчинов. Привичен жест.