привлекàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който привлича със своите качества. Откакто учителката Ганка се пренесе да живее у Йовча..., къщата му доби нещо особено, нещо привлекателно и радостно. Йовков. Каква привлекателна сила има седянката за младите! Влайков. || Който привлича с външния си вид, с красотата си, който се нрави; хубав, красив. Веднъж той видя в църква една девойка гъркиня, която го порази с привлекателната си външност. Вазов. Привлекателна жена.
|