привлѝчам, -аш, несв.; привлекà, привлечèш, мин. св. привля̀кох, привлèче, прич. мин. св. деят. привля̀къл, -кла, -кло, мн. привлèкли, св., прех. 1. Притеглям, придърпвам нещо или някого към себе си, до себе си. Гороломов привлече един стол и седна. Йовков. На двора момъкът с орловия нос го привлече към себе си и тихо му прошепна. А. Гуляшки. 2. За магнит, земя и др. — въздействам с притегателната си сила. Магнитът привлича желязото. 3. Прен. С качествата си притеглям към себе си, имам притегателна власт, обаяние. Имаше нещо у този млад човек, което ме и привличаше, и отблъсваше. Г. Райчев. Тя не обичаше такива самотни пришълци, които все поглеждат към чуждото гнездо, привлича ги топлината му. Дим. Талев. || Будя симпатии и любовни чувства. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Вазов. || Насочвам към себе си вниманието, любопитството, погледа на някого и под. Рада... отвори прозореца към улицата и викаше с висок глас, за да привлече вниманието на минувачите. Вазов. И копчетата му, и златните ширити на ръкавите му привличаха детското любопитство. Елин Пелин. Привличам симпатии. 4. Въздействам върху някого, за да го спечеля на своя страна да участва в нещо. По едно време Младен се опита да привлече на своя страна някои от хората на Трайка. Влайков. Привличам нови членове. привличам се, привлека се страд.
|