привъ̀рзан, -а, -ο. 1. Прич мин. страд. от привържа. Недалеко от брега бе привързано за кол каиче. Вазов. 2. Като прил. — предан, верен някому, изпълнен с обич, с любов към някого. Влюбеният в нея дълбоко и нежно привързан съпруг не се решаваше да се отдалечи от къщи пред очакваното всеки час произшествие. Вазов. Милан не знаеше отгде идат тия мъки, но искаше някак да го утеши и, като не смееше да го попита, ставаше само по-привързан и по-внимателен към него. Йовков.
|