привъ̀ршвам, -аш, несв.; привъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Достигам края на някаква работа; завършвам, свършвам, приключвам. Хаджи Вълко умря тъкмо тогаз, когато беше привършил чешмата, която беше направил в двора си. Йовков. Щом привърши ризата, ще извезе за себе си нов нагръдник с червени кукувички. К. Петканов. Лютфи вече привършваше — двата улука се плакнеха и се преливаха, пълни догоре с бистра чиста вода. Йовков. Тя привърши разказа си. 2. Употребявам, изразходвам последното количество от нещо (сума, запаси от храна и под.). Еньо привърши колкото имаше готови пари и, понеже не работеше вече нищо, почна да продава от имота си. Елин Пелин. Половината от селяните още по Коледа привършиха житото си. Г. Караславов. привършвам се, привърша се страд. и непрех. Денят се привърши и слънцето слезе / към залез. Ем. п. Димитров. Брашното се привършваше и друга не по-малка опасност показваше вече страшното си лице — гладът. Йовков.
|