привъ̀ршване ср. Отгл. същ. от привършвам и от привършвам се. След привършване на полската работа, той едничък се грижеше за добитъка. Г. Райчев. Гроздоберът беше на привършване и само тук-таме в някое лозе имаше още хора. Дим. Димов.