приглàсям, -яш, несв., непрех. Пея или свиря в съпровод на някого. Сам Странджата пригласяше прав на песента. Вазов. Бате Коле седеше до коляното на кавалджията и свиреше с уста, пригласяше на кавала. К. Петканов. || Обр. И все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / и буря приглася с нечувана мощ. Яворов.
|