пригòтвям се, -яш се, несв.; пригòтвя се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. 1. Извършвам необходимото, за да съм готов за нещо. Когато се приготви и натъкми, тя се погледна веднъж-дваж в огледалото. Йовков. Дори моят съсед, санитарният полковник, намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши. Л. Стоянов. Приготвям се за път. 2. Готов съм да направя нещо, тъкмя се да извърша нещо; наканвам се. Дядо Либен седнал, кръстосал краката си и приготвил се да говори. Каравелов. Чумакът се изправи, провикна се и се приготви да играе. Йовков. Ядоса се много, приготви се да се нахвърли върху крадлата. К. Петканов. Приготвих се да бягам.
|