придихàние, мн. -я, ср. Езикозн. 1. Звук, образуван от шума вследствие на триенето на издишната струя при преминаването ѝ през ненапрегнатите гласни струни, който в някои езици има стойност на фонема или пък съпътства на изговора на определени съгласни или на гласни в началото на думата. 2. Писмен знак, с който се отбелязва такъв или подобен звук.
|