придружàвам, -аш, несв.; придружà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вървя, пътувам заедно с някого, за да му бъда другар или да го пазя; съпровождам. Те поприказваха още, после жените си тръгнаха и Шибил ги придружи чак до там, гдето се свършваше гората и започваше полето. Йовков. Войвода Тихомир с един отред отбор войници ще ви придружава. Вазов. Тя разпусна децата за Божик, но трябваше да чака следващия пазарен ден, за да има с кого да пътува за града — никой не би тръгнал сред седмицата сега, зимно време, само за да я придружи. Дим. Талев. Аз ще те придружа до дома ти. || Обр. Когато слязох долу..., посрещна ме набожният утринен звън на камбаната и ме придружи чак до село. Елин Пелин. 2. Пея или свиря заедно с някого; пригласям. Марко подкара някаква черковна песен с пискливия си глас. Дядката го придружи със сладкия си тенор. Елин Пелин. || При говорене — съпровождам думите си с жестове, ръкомахания и др. Рядко той казваше някоя дума без да я придружи с някой жест или особен израз на лицето си. Йовков. Докторът придружи думите си с нова зловеща усмивка. Вазов. придружавам се, придружа се страд.
|