придружител, -ят, -я, мн. -и. Човек, който придружава, съпровожда някого. Идваха още рано сутринта сурвакарчетата — децата на роднини и близки — по-големите сами, а по-малките с придружител. Т. Влайков. Борис и придружителят му се изкачиха на втория етаж, където бяха княжеските покои. А. Гуляшки.
|