придỳмвам, -аш, несв.; придỳмам, -аш, св., прех. Уговарям, скланям някого да извърши нещо. Цял час се продължаваха увещанията. Дойде и кметът, дойдоха и други селяни; почнаха и те да придумват родителите и най-сетне с черпня, със сълзи, убедиха ги да дадат чедото си на консула, „да се изучи, да стане човек“. Ал. Константинов. Пръв ѝ заговори вуйко Тасе, дойдоха да я придумват и други, по-далечни роднини, дори съвсем чужди люде. Дим. Талев. Вмесиха се и други в пазарлъка, зеха да го придумват. П. Ю. Тодоров. А булчето клето / от смъртника се не дели: / превило се сирото, писка — сърцето / от мъка да те заболи. / Придумвай я колкото искаш: носило — / утеха ѝ е това. К. Христов. придумвам се, придумам се страд.
|