приèмник1, мн. -ци, м. Лице, което продължава работата, службата на другиго. Приемникът на Ивана Асена, Калиман /, роден от първата му жена, Ана, е малолетно десетгодишно момче. Вазов.
приèмник2, мн. -ци, м. Радиоприемник.