призвàн, -а, -о, прил. 1. Който притежава големи способности, голям дар. 2. Който е предопределен да извърши нещо. Той бе един от малкото призвани / това, което иде, да възпеят. П. П. Славейков. Мнозина са звани, малцина са призвани. Погов.