призвàние, мн. няма, ср. 1. Способност към някоя дейност, работа и под. И ако твоето призвание е да подготвяш войници за защита на отечеството, моето призвание пък е да уча децата и да сея просвета всред местното население. Влайков. Тя е една артистка с рядка дарба, по призвание артистка. Вазов. 2. Предназначение в живота; цел. Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото ѝ призвание. Вазов.
|