призѝвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. С който се зове, призовава някой. Това беше призивният вик, с който ние всякога, пръснати в някоя тъмна нощ, като заблудени птици се търсехме и се събирахме. Йовков. Но никой се на зов не отзова. / В мълчанието глухо прозвучаха / призивни думи, като в тъмна нощ / невидимий полет на птица плаха. П. П. Славейков. По едно време призивният празничен звън на черковната камбана изпълни нощта. И. Волен.
|