прѝзнак, мн. -ци, м. Особеност, по която може да се определи, узнае нещо; белег, отличителна черта. Еленът започна да показва признаци на умора. Той дишаше тежко и неговото сумтене изпълваше глутницата с нови сили. Ем. Станев. Лицето му стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Дим. Димов. Красотата на чертите на лицето тъй често е признак на душевна красота и благородство. Вазов. В сърцето ѝ бе оживяла скрита мъка: вече втора година откакто бе омъжена, а още нямаше никакви признаци, че и тя ще стане майка. Дим. Талев. Никаква светлинка през резките, никакъв признак на живот. Вазов. Не дава признаци за живот.
|