признàние, мн. -я, ср. 1. Думи, с които се признава известна постъпка, действие, чувство и др. Стар съм и не мога повече да му шетам... В това неочаквано признание на дяда Давида за слабостта и старините си Милан позна пак тая скрита и мълчалива мъка, която старецът от някое време насам носеше в душата си. Йовков. Разбрах на какви нови изтезания подлагаха тия нещастници, за да ги принудят навярно да направят признания. Величков. Александър прибърза да изтръгне от влаха признание, че той е бил Теодорино оръдие. Вазов. || Постъпка, знак, с който се изразява нещо. За пръв път той ѝ напива водата — това е първото нямо признание за любов. П. П. Славейков. 2. Оценяване на дарбите и заслугите. Делото му получи всеобщо признание.
|