призовàвам, -аш, несв.; призовà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Книж. 1. Зова при себе си; викам, повиквам. Двамата от другарите ни ги нямаше още никакви... Изгърмяхме няколко пъти и свирнахме с рогът да ги призовем. З. Стоянов. Той... продължаваше да нарежда думи, да пее вече с издрезгавял глас, да призовава за празника преспанци заедно с камбанния звън. Дим. Талев. || Поет. Ръце простирам и не зная / кого с любов да призова. Лилиев. Призова ли дни светлосмирени, / гръмват бури над тъмно море. Дебелянов. Бавно падат и се издигат белите крила, сякаш ръце, които отдалеч призовават и молят. Йовков. 2. Прен. Подканям някого да предприеме нещо, да действа. Но таз вечер вие бъдете готови: / аз вас призовавам на бой. Смирненски. Отечеството ни призовава. Вазов. Навсякъде към труд и дълг суров / историята днес ни призовава. Н. Фурнаджиев. призовавам се, призова се страд.
|