приѝждам, -аш, несв.; придòйда, -еш, мин. св. придойдòх, прич. мин. св. деят. придошъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. 1. За река, порой и под. — увеличавам водите си от дъждовете и тека буйно. Реката прииждаше, мътните ѝ води заливаха дворовете. Дим. Димов. || За морска вълна — издигам се при вятър, буря и заливам голямо пространство. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев. 2. Идваме мнозина, натрупваме се в голям брой. Придойде голяма навалица. || Само мн. и 3 л. ед. За люде — идваме мнозина след други или при други, които вече са дошли. Камбаната биеше все така бързо и непрестанно... и към дългата върволица на шествието... прииждаха и последните закъснели жени и деца. Елин Пелин. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата. Дим. Талев. || Обр. Прииждат облаци и бягат, / бучат лазурните вълни. П. П. Славейков.
|