прикàзвам, -аш, несв. 1. Непрех. и прех. Изказвам с думи мисли, чувства или желания; говоря. Ти не мислиш какво приказваш, бе синко! Елин Пелин. Пъргаво и работно чедо е. Приказва сладко и разумно. Влайков. Приказва глупости. 2. Непрех. Водя разговор, разговарям. И без да каже сбогом на дружината, тръгна към града, като продължаваше да приказва ниско със заптието. Вазов. Той ходеше от маса на маса, приказваше с всички, пиеше с всички. Йовков. Не ни е говорил, дядо: той с нас много-много не приказва. Все с консулите има работа. Ал. Константинов. || Прех. Говоря нещо лошо за някого; злословя. Срам ме е като слушам какво приказват хората за тебе. Йовков. Какво приказват, стрино? Наистина ли татко е взел парите на дядо?... Дрънкат си хората. Елин Пелин. 3. Непрех. Съветвам някого за нещо; увещавам, говоря. Той често приказваше на Бръчкова. Вазов. 4. Непрех. Разг. За чужд език — владея устно. Де ще те познавам, ефенди? Приказваш като нас: от агите има много да приказват по нашему. Йовков. На какъв език приказваше? Вазов. 5. Непрех. Разг. Уговарям нещо, съгласявам се за нещо. Подметките струват не 75, а 85 лева. Тъй приказвахме. Йовков. приказвам се страд. и безл. Стоеше и си мислеше кое от всичко туй, що се приказва из село, може да е истина и кое не. Йовков. □ Не си приказваме (разг.) — не сме в добри отношения, сърдити сме. Но нà, хаджият се докачил и от петнайсет години не си приказват с дяда Давидка. Вазов.
|