прѝказка ж. 1. Художествен разказ, обикн. от народното творчество, в който действителното е примесено с фантастичното. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец... казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Величков. Аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Ботев. Тая тишина подейства и върху нас и ние, сгушени едно до друго, започнахме приказки за змейове и вампири и чакахме да ни извикат майките ни. Ст. Чилингиров. Фантастични приказки. Хумористични приказки. 2. Диал. Приказване, разказване. Скъп беше на приказки хаджи Драган и направо ги попита какво ги носи при него. Йовков. Хорските приказки ѝ се виждаха глупави и като че не се отнасяха до нея. Елин Пелин. Доде изкараш приказка от устата му, ще прогърми и ще завали! Йовков. На приказки няма насита. Погов. Много приказки на воденица. Погов. □ Големи приказки (разг.) — хвалба, самохвалство. (Дето) има една приказка (диал.) — както се казва. Ето, замисля се той, спомня си как я купи тази нива и се усмихна. Късмет. Насила му я тикнаха в ръцете, дето има една приказка. Г. Караславов. Нали има приказка: доде кукувицата не клъвнела крушово листо, не закукувала. Йовков. На (сладки) приказки (разг.) — на (приятен) разговор. Старите жени носеха възглавници. Насядаха до плетищата на сладки приказки. К. Петканов. Не ми е до приказки (разг.) — не ми се приказва. Не бе му до приказки тая вечер, и то на публично място... Той бе стъпил тук по-скоро да чуе, да купи нещо, дето се казва. Кр. Григоров. Отварям приказка (разг.) — заговарям. Отдалеч той отваря приказка за туй, за онуй, споменава за Велико кехая и най-после заговорва за Рада. Йовков. От приказка на приказка (разг.) — от дума на дума. От дума на дума, от приказка на приказка Въкрил и Кръстьо заговориха на любимата войнишка тема — за маршрута към фронта. Г. Караславов. Празни приказки (разг.) — безсмислени, неверни думи. Понякога, вечер, майка ѝ наминаваше към Юрталанови и се мъчеше да я утеши. Севда слушаше тези празни приказки, понякога мили, гальовни и тъжни, понякога строги, заповеднически и натъртени. Г. Караславов. Само да се намеря на приказка (разг.) — казвам нещо само за да приказвам. Гледай го ти накъде го завъртя! — каза майстор Томан не толкова разсърден, колкото обиден. — Та кой казва, че трябва да скръстим ръце? Та и скръстили ли сме ръце, а? Или да се намираш само на приказки! Дим. Ангелов. Хорски приказки (разг.) — одумки, клюки. След обеда Велика поиска да отидат на роднините на гости. Всички трябваше да я видят с Дима и да разберат, че хорските приказки са злобни измислици на завистници и лоши уста. К. Петканов.
|