прикля̀квам, -аш, несв.; приклèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Клякам до нещо. Домъква дисагите си, прикляква над тях, гърбом към стопаните, и донася на трапезата две чушки. Ал. Константинов. 2. Клякам леко или за кратко време. Христо, с дръпната назад глава, рипаше с пъргави стъпки, приклякваше в страни и не се умаряше. К. Петканов. Някои приклякват на колене, някои остават прави. Йовков.
|