приковàвам, -аш, несв.; приковà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Заковавам нещо към друго. Той прикова две летви във форма на печатна буква Т. Г. Райчев. 2. Прен. Заставям някого да стои на едно място, не му давам възможност да се движи. Но раната на Огнянова заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура. Вазов. Болестта не само че не го оставяше, а все повече го приковаваше към леглото. И. Волен. || Насочвам неподвижно поглед, очи продължително в една точка; втренчвам. Хаджи Евтим го не слушаше, а беше приковал погледа си към вратата. Вазов. Той беше приковал очи към председателя на съда и от време на време изваждаше ръка от джоба си. Елин Пелин. Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Смирненски. 3. Прен. Силно привличам, изцяло завладявам. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Вазов. Излизаше на катедрата и аудиторията притихваше. Умееше да приковава вниманието на слушателите. А. Гуляшки. приковавам се, прикова се страд. и непрех. □ Приковавам на позорния стълб (книж.) — публично заклеймявам някого като престъпник.
|