прикòтквам, -аш, несв.; прикòткам, -аш, св., прех. С коткане умирявам или привличам при себе си. Аз ще мина най-напред; кучетата ме познават — да ги прикоткам. Вазов. Тя повика сестричката си в гостната, обеща да ѝ изплете чорапи за зимата, попита я какви ги иска — сиви или шарени, разприказва я, прикотка я. Г. Караславов. прикотквам се, прикоткам се страд. и непрех.
|