прикрѝтие, мн. -я, ср. 1. Предмет, зад който може да се скрие някой, или място за защита от нападение. Турците продължаваха да се спущат предпазливо и да се настаняват зад камъните на урвите и зад прикрития. Вазов. Ти, Митко, внимавай... Знай, че всяка трапчинка и всеки камък може да ти бъде добро прикритие. М. Марчевски. 2. Воен. Военна част, поделение, което защитава някого или нещо. Бях — започна той — заедно с взвода си прикритие на една батарея. Йовков.
|